vodoraslo.xyz/content/library/bible/bitie.md

---
title: "Битие"
date: 2023-04-16T00:14:50+03:00
draft: true
tags: ['Bible','library']
toc: true
---
## Глава 1
1. В начало създаде Бог небето и земята. 
2. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божий се носеше върху 
водата. 
3. И рече Бог: Да бъде виделина. И стана виделина. 
4. И видя Бог  виделината  че  беше  добро;  и  разлъчи  Бог  виделината  от тъмнината. 
5. И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи. 
6. И рече Бог: Да бъде твърд посред водите, и да разлъчи вода от вода. 7. И направи Бог твърдта ; и разлъчи  водата  която  беше  под  твърдта  от  водата  която  беше  под твърдта ; и стана така. 8. И нарече Бог твърдта Небе. И стана вечер, и 
стана утро, ден втори. 9. И рече Бог: Да се събере водата която е под небето в едно място, и да се яви сушата; и стана така. 10. И нарече Бог сушата Земя, и събранието на водата нарече Моря; и видя Бог че беше добро. 11. И рече Бог: Да прорасти земята зелена трева, трева която да дава  семе,  и  дърво  плодоносно  което  да  ражда  плод  по  вида  си,  на който  семето  да  е  в  него  на  земята;  и  стана  така.  12.  И  произрасти земята  зелена  трева,  трева  която  да  дава  семе,  по  вида  си,  и  дърво 9  което да ражда плод на който семето е в него по вида му; и видя Бог 
че беше добро. 13. И стана вечер, и стана утро, ден трети. 14. И рече 
Бог:  Да  бъдат  светила  на  твърдта  небесна  за  да  разлъчат  деня  от 
нощта, и да са за знамения и за времена и за дни и години, 15. и да са 
за светила на твърдта небесна за да светят на земята; и стана така. 16. 
И направи Бог двете големи светила; голямото светило за да владее на 
деня, а малкото светило за да владее на нощта; направи и звездите. 17. 
И постави ги Бог на твърдта небесна за да светят на земята, 18. и да 
владеят на деня и на нощта, и да разлъчат виделината от тъмнината; 
и  видя  Бог  че  беше  добро.  19.  И  стана  вечер,  и  стана  утро,  ден 
четвърти.  20.  И  рече  Бог:  Да  произведе  водата  изобилно  гадини 
одушевлени, и птици да  летят над земята по твърдта небесна. 21. И 
създаде Бог големите китове, и всяко одушевлено що се движи, които 
произведе  водата  изобилно  по  вида  им,  и  всяка  птица  крилата  по 
вида  й:  и  видя  Бог  че  беше  добро.  22.  И  благослови  ги  Бог  и  рече: 
Плодете  се  и  множете  се,  и  напълнете  водата  в  морята:  нека  се 
умножат  и  птиците  по  земята.  23.  И  стана  вечер,  и  стана  утро,  ден 
пети.  24.  И  рече  Бог:  Да  произведе  земята  животни  одушевлени  по 
вида им, скотове, и гадове, и зверове на земята по вида им; и стана 
така. 25. И направи Бог зверовете на земята по вида им, и скотовете по 
вида им, и всеки гад на земята по вида му; и видя Бог че беше добро. 
1.  И рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию 
нашему; и да владее над морските риби, и над небесните птици, и над 
скотовете, и над всичката земя, и над всичките гадове които пълзят по 
земята. 27. И създаде Бог человека по образу своему, по образу Божию 
създаде го: мъжки и женски пол ги създаде. 28. И благослови ги Бог, и 
рече им: Плодете се и множете се, и напълнете земята, и обладайте я; 
и  владейте  над  рибите  морски,  и  над  птиците  небесни,  и  над  всяко 
животно което се движи по земята. 29. И рече Бог: Ето, дадох ви всяка 
10 
 трева що дава семе, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво 
което има в себе си плод на дърво което дава семе: те ще ви бъдат за 
ядене. 30. И на всичките животни на земята, и на всичките птици на 
небето, и на всеки гад който пълзи по земята и има в себе се дихание 
на живот дадох всяка зелена трева за храна; и стана така. 31. И видя 
Бог всичко което направи; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и 
стана утро, ден шести. 
ГЛАВА 2.  
1.  И  свършиха  се  небето  и  земята  и  всичкото  им  украшение.  2.  И 
свършил беше Бог в седмия ден делата си които направи; и почина си 
в седмия ден от всичките си дела които направи. 3. И благослови Бог 
седмия ден, и освети го; защото в него си почина от всичките си дела 
които създаде и направи Бог. 4. Това е битието на небето и на земята 
когато се те създадоха, в който ден направи Господ Бог земя и небе, 5. 
и  всяко  растение  полско  преди  да  стане  по  земята,  и  всяка  трева 
полска  преди  да  изникне;  защото  не  беше  дал  Господ  Бог  дъжд  по 
земята, и нямаше человек за да работи земята; 6. И вдигаше се пара от 
земята, и напояваше всичкото лице на земята. 7. И създаде Господ Бог 
человека  от  пръст  из  земята;  и  вдъхна  в  ноздрите  му  дихание  на 
живот, стана человек жива душа. 8. И насади Господ Бог рай в Едем на 
изток,  и  постави  там  человека  когото  създаде.  9.  И  Господ  Бог 
произрасти из земята всяко дърво красно на глед и добро за ядене, и 
дървото на живота посред рая, и дървото на познаване на добро и на 
зло.  10.  И  река  изхождаше  из  Едем  да  напоява  рая;  и  от  там  се 
разделяше  на  четири  глави.  11.  Името  на  едната  Фисон:  тя  е  която 
обикаля  всичката  Евилатска  земя,  дето  има  злато.  12.  И  златото  на 
онази земя е добро: там има вделион и оникс камик. 13. И името на 
втората  река  Гион:  тя  е  която  обикаля  всичката  Хуска  земя.  14.  И 
11 
 името на третата река Тигър: тя е която тече към изток на Асирия. А 
четвъртата река е Ефрат. 15. И взе Господ Бог человека и насели го в 
рай Едемски за да го работи и да го пази. 16. И заповяда Господ Бог 
Адаму  и  рече:  От  всяко  дърво  на  рая  свободно  да  ядеш;  17.  а  от 
дървото на познаване на добро и на зло, да не ядеш от него; защото в 
който ден ядеш от него непременно ще умреш. 18. И рече Господ Бог: 
Не е добро человекът да е сам: ще му направя помощник приличен 
нему. 19. И създаде Господ Бог от земята всичките полски животни и 
всичките небесни птици, и приведе ги при Адама за да види как ще 
ги наименува; и каквото име дадеше Адам на всяко одушевлено, това 
му  стана  името.  20.  И  тури  Адам  имена  на  всичките  скотове  и  на 
птиците  небесни  и  на  всичките  зверове  полски;  но  за  Адама  не  се 
намери помощник приличен нему. 21. И нанесе Господ Бог на Адама 
изстъпление,  и  той  заспа;  и  взе  едно  от  ребрата  му,  и  изпълни 
мястото му с плът. 22. И направи Господ Бог от реброто което взе от 
Адама жена, и приведе я при Адама. 23. И рече Адам: Тая е сега кост 
от костите ми, и плът от плътта ми: тя ще се нарече жена, защото от 
мъжа биде взета. 24. Заради това ще остави человек баща си и майка 
си, и ще се прилепи при жена си, и ще бъдат двамата една плът. 25. И 
голи бяха и двамата, Адам и жена му, и не се срамуваха. 
ГЛАВА 3.  
1.  А  змията  беше  най-хитра  от  всичките  зверове  полски  които 
направи Господ Бог. И тя рече на жената: Истина ли рече Бог да не 
ядете от всяко дърво на рая? 2. И жената рече на змията: От плода на 
райските дървя можем да ядем; 3. а от плода на дървото което е всред 
рая, рече Бог: Да не ядете от него, нито да се прикоснете при него, за 
да не умрете. 4. И змията рече на жената: Никак няма да умрете; 5. но 
знае Бог, че в който ден ядете от него ще се отворят очите ви, и ще 
12 
 бъдете като богове да познавате доброто и злото. 6. И видя жената че 
дървото  беше  добро  за  ядене,  и  че  беше  угодно  на  очите,  и  дърво 
желателно като що дава знаяне; и взе от плода му та яде, и със себе си 
наедно даде и на мъжа си, та яде и той. 7. Тогаз им се отвориха очите 
и на двамата, и познаха че бяха голи; и съшиха листе от смокина, и 
направиха за себе си препаски. 8. И чуха гласа на Господа Бога като 
ходеше  в  рая  надвечер;  и  скриха  се  Адам  и  жена  му  от  лицето  на 
Господа Бога между райските дървя. 9. И повика Господ Бог Адама и 
рече му: Де си? 10. А той рече: чух гласа ти в рая, и убоях се, защото 
съм гол; и скрих се. 11. И рече му Бог: Кой ти обади че си гол? Ял ли 
си  от  дървото  от  което  ти  заповядах  да  не  ядеш?  12.  И  рече  Адам: 
Жената която ми си дал да е с мене, тя ми даде от дървото, и ядох. 13. 
И рече Господ Бог на жената: Що е това което си сторила? И жената 
рече:  Змията  ме  измами,  и  ядох.  14.  И  рече  Господ  Бог  на  змията: 
Понеже си сторила ти това, проклета да си от всичките скотове и от 
всичките  животни  на  полето:  по  корема  си  ще  ходиш,  и  пръст  ще 
ядеш през всичките дни на живота си. 15. И вражда ще поставя между 
тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе: то ще ти смаже 
главата,  и  ти  ще  му  нараниш  петата.  16.  А  на  жената  рече:  Ще  ти 
преумножа скръбта в чревоношението ти: с болезни ще раждаш чада; 
и  към  мъжа  ти  ще  бъде  желанието ти, и  той  ще  те  владее. 17. А на 
Адама рече: Понеже си послушал гласа на жена си, и си ял от дървото 
за  което  ти  заповядах  и  казах:  Да  не  ядеш  от  него,  проклета  да  е 
земята  поради  тебе:  със  скръб  ще  ядеш  плодовете  и  през  всичките 
дни  на  живота  си.  18.  Тръне  и  бодли  ще  ти  произрастява;  и  ти  ще 
ядеш  на  полето  тревата.  19.  С  пота  на  лицето  си  ще  ядеш  хляба  си 
доде се върнеш в земята от която си взет; понеже пръст си, и в пръст 
ще  се  върнеш.  20.  И  нарече  Адам  името  на  жена  си  Ева,  защото  тя 
беше майка на всичките живущи. 21. И направи Господ Бог на Адама 
13 
 и на жена му дрехи кожени, и облече ги. 22. И рече Господ Бог: Ето, 
Адам стана като един от нас да познава доброто и злото; и сега, за да 
не простре ръката си та вземе и от дървото на живота, и яде, и живее 
вечно,  23.  за  това  Господ  Бог  го  извади  из  Едемския  рай  да  работи 
земята  из  която  биде  взет.  24.  И  изпъди  Адама;  и  към  изток  на 
Едемския  рай  постави  Херувимите  и  пламенния  меч  който  се 
въртеше, да пазят пътя към дървото на живота. 
ГЛАВА 4.  
1.  И  позна  Адам  Ева  жена  си;  и  тя  зачна  и  роди  Каина;  и  рече: 
Придобих человека от Господа. 2. Роди още и брата му Авеля. И Авел 
беше пастир на овци, а Каин беше земледелец. 3. И след няколко дни 
принесе Каин от плодовете на земята приношение Господу. 4. И Авел 
принесе и той от първородните на овците си, и от тлъстината им. И 
погледна Господ благосклонно на Авеля и на приношението му, 5. а 
на  Каина  и  на  приношението  му  не  погледна;  и  разсърди  се  Каин 
твърде  много,  и  лицето  му  беше  навъсено.  6.  И  рече  Господ  Каину: 
Защо си се разсърдил? и защо е лицето ти навъсено? 7. Ако правиш 
ти добро, не е ли прието? ако ли не правиш добро, грехът лежи при 
вратата. И към тебе ще бъде неговото желание и ти ще владееш над 
него. 8. И говореше Каин на брата си Авеля; и когато бяха на полето, 
дигна се Каин върх брата си Авеля и го уби. 9. И рече Господ Каину: 
Де е Авел брат ти? А той рече: Не зная: страж ли съм аз на брата си? 
1.  И рече Бог: Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към 
мене от земята. 11. И сега проклет да си от земята, която отвори устата 
си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка. 12. Когато работиш 
земята, няма вече да ти дава силата си: скитател и бежанец ще бъдеш 
на земята. 13. И рече Каин Господу: Престъплението ми е по-голямо 
отколкото  да  бъде  простено.  14.  Ето,  гониш  ме  днес  от  лицето  на 
14 
 земята; и от лицето ти ще се скрия, и ще бъда скитател и бежанец на 
земята; и всеки който ме намери ще ме убие. 15. И Господ му рече: За 
това,  който  убие  Каина,  нему  ще  стане  седмократно  отмъщение.  И 
тури Господ белег на Каина, за да го не убие който го намери. 16. И 
излезе Каин от лицето Господне, и насели се в земята Нод, към изток 
от Едем. 17. И позна Каин жена си, и тя зачна и роди Еноха; и градеше 
Каин град, и нарече името на града, според името на сина си, Енох. 18. 
И  роди  се  Еноху  Ирад;  а  Ирад  роди  Мехуяила;  а  Мехуяил  роди 
Метусаила; а Метусаил  роди  Ламеха. 19. И взе Ламех за себе си две 
жени: името на едната Ада, а името на другата Села. 20. И роди Ада 
Явала:  той  беше  отец  на  онези  които  живееха  в  шатри  и  имаха 
скотове.  21.  И  името  на  брата  му  беше  Ювал:  той  беше  отец  на 
всичките които свиреха с китара и със свирка. 22. А Села и тя роди 
Тувал-Каина,  ковач  на  всяко  медно  и  желязно  сечиво;  а  сестра  на 
Тувал-Каина беше Наама. 23. И рече Ламех на жените си Ада и Села: 
чуйте гласа ми, жени Ламехови: послушайте думите ми; понеже мъж 
убих  за  раната  си,  и  юноша  за  струпа  си.  24.  Ако  за  Каина  стане 
седмократно  отмъщение,  то  за  Ламеха  ще  стане  седемдесет  и 
седмократно. 25. И позна пак Адам жена си; и тя роди син, и нарече 
името  му  Сит,  и  думаше:  Даде  ми  Бог  друго  семе  вместо  Авеля, 
когото уби Каин. 26. Подобно и Ситу се роди син; и нарече името му 
Енос. Тогаз почнаха да призовават името Господне. 
ГЛАВА 5.  
1. Тая е книгата на родословието Адамово. В който ден направи Бог 
Адама,  по  образу  Божию  го  направи,  2.  мъжки  и  женски  пол  ги 
направи;  и  благослови  ги,  и  нарече  името  им  человек,  в  деня  на 
създанието  им.  3.  И  живя  Адам  сто  и  тридесет  лета,  и  роди  син  по 
подобието  си  и  по  образа  си,  и  нарече  името  му  Сит.  4.  И  станаха 
15 
 дните  Адамови  откак  роди  Сита  осемстотин  лета,  и  роди  синове  и 
дъщери.  5.  И  станаха  всичките  дни  Адамови  колкото  живя 
деветстотин и тридесет лета; и умря. 6. И живя Сит сто и пет лета, и 
роди Еноса. 7. И живя Сит откак роди Еноса осемстотин и седем лета, 
и  роди  синове  и  дъщери.  8.  И  станаха  всичките  дни  Ситови 
деветстотин и дванадесет лета; и умря. 9. И живя Енос деветдесет лета, 
и  роди  Каинана.  10.  И  живя  Енос  откак  роди  Каинана  осемстотин  и 
петнадесет лета, и роди синове и дъщери. 11. И станаха всичките дни 
Еносови деветстотин и пет лета; и умря. 12. И живя Каинан седемдесет 
лета, и роди Маалалеила. 13. И живя Каинан откак роди Маалалеила 
осемстотин  и  четиридесет  лета,  и  роди  синове  и  дъщери.  14.  И 
станаха всичките дни Каинанови деветстотин и десет лета; и умря. 15. 
И  живя  Маалалеил  шестдесет  и  пет  лета,  и  роди  Яреда.  16.  И  живя 
Маалалеил  откак  роди  Яреда  осемстотин  и  тридесет  лета,  и  роди 
синове  и  дъщери.  17.  И  станаха  всичките  дни  Маалалеилови 
осемстотин  деветдесет  и  пет  лета;  и  умря.  18.  И  живя  Яред  сто  и 
шестдесет и две лета, и роди Еноха. 19. И живя Яред откак роди Еноха 
осемстотин лета, и роди синове и дъщери. 20. И станаха всичките дни 
Яредови деветстотин и шестдесет и две лета; и умря. 21. И живя Енох 
шестдесет и пет лета, и роди Матусала. 22. И ходи Енох по Бога откак 
роди  Матусала  триста  лета,  и  роди  синове  и  дъщери.  23.  И  станаха 
всичките дни Енохови триста и шестдесет и пет лета. 24. И ходи Енох 
по  Бога,  и  не  се  намерваше  вече,  защото  Бог  го  взе.  25.  И  живя 
Матусал  сто  и  осемдесет  и  седем  лета,  и  роди  Ламеха.  26.  И  живя 
Матусал  откак  роди  Ламеха  седемстотин  и  осемдесет  и  две  лета,  и 
роди  синове  и  дъщери.  27.  И  станаха  всичките  дни  Матусалови 
деветстотин и шестдесет и девет лета; и умря. 28. И живя Ламех сто и 
осемдесет  и  две  лета,  и  роди  син;  29.  и  нарече  името  му  Ное,  и 
думаше: Той ще ни облекчи от работата ни и от труда на ръцете ни 
16 
 поради земята която прокле Господ. 30. И живя Ламех откак роди Ноя 
петстотин  и  деветдесет  и  пет  лета,  и  роди  синове  и  дъщери.  31.  И 
станаха  всичките  дни  Ламехови  седемстотин  и  седемдесет  и  седем 
лета; и умря. 32. А Ное беше на възраст петстотин лета; и роди Ное 
Сима, Хама и Яфета. 
ГЛАВА 6.  
1. И когато почнаха человеците да се умножават по лицето на земята, 
и  им  се  родиха  дъщери,  2.  тогаз  синовете  Божии  като  гледаха 
дъщерите  человечески  че  бяха  красни,  взеха  си  жени  от  всички  що 
избраха. 3. И рече Господ: Духът ми няма да пребъде вечно в человека, 
защото е плът; а дните му ще бъдат сто и двадесет години. 4. В онези 
дни бяха на земята исполините, сиреч, след като бяха влезли синовете 
Божии  при  дъщерите  человечески,  и  те  им  родиха  синове,  те  бяха 
онези силни от старо време знаменити мъже. 5. И видя Господ че се 
умножава злината на человека по земята, и че всичките въображения 
на сърдечните му помишления бяха само зло всеки ден. 6. И разкая се 
Господ защото направи человека на земята, и огорчи се в сърдцето си. 
1.  И  рече  Господ:  Ще  изтребя  от  лицето  на  земята  человека  когото 
направих, от человек до скот, до гад, и даже до небесна птица; понеже 
се  разкаях  защото  ги  направих.  8.  А  Ное  намери  благодат  пред 
Господа. 9. Това е родословието на Ноя: Ное беше человек праведен, 
съвършен между съвременниците си: Ное ходеше по Бога. 10. И роди 
Ное три сина, Сима, Хама и Яфета. 11. И разтле се земята пред Бога, и 
напълни  се  земята  с  неправда.  12.  И  видя  Бог  земята,  и,  ето,  бе 
разтляна; защото всяка плът беше разтляла пътя си на земята. 13. И 
рече  Бог  Ною:  Скончанието  на  всяка  плът  дойде  пред  мене,  защото 
земята се изпълни с неправда от тях; и, ето, ще ги изтребя със земята 
наедно.  14.  Направи  си  ковчег  от  гоферово  дърво:  обиталища  да 
17 
 направиш в ковчега, и да го засмолиш извътре и извън със смола. 15. 
И  така  да  го  направиш:  дължината  на  ковчега  триста  лакти,  а 
ширината  му  петдесет  лакти,  и  височината  му  тридесет  лакти.  16. 
Окно да направиш на ковчега, и да го изкараш един лакът нагоре; и 
вратата на ковчега да туриш от страна: с долен, среден, и горен кат да 
го направиш. 17. А аз, ето, ще нанеса на земята потоп от вода, за да 
изтребя всяка плът под небето която има в себе си дихание на живот: 
всичко що е на земята ще умре. 18. Но с тебе ще поставя завета си; и 
ще  влезеш  в  ковчега,  ти,  и  синовете  ти,  и  жена  ти,  и  жените  на 
синовете  ти  с  тебе.  19.  И  от  всяко  животно  от  всяка  плът,  по  две  от 
всичките ще въведеш в ковчега, за да упазиш живота им със себе си: 
мъжко и женско ще бъдат. 20. От птиците по вида им, и от скотовете 
по  вида  им,  от  всичките  гадове  на  земята  по  вида  им,  по  две  от 
всичките  ще  влязат  при  тебе,  за  да  им  упазиш  живота.  21.  И  ти  си 
вземи от всяка храна която се яде, и да я събереш при себе си; и да 
бъде за храна тебе и тям. 22. И направи Ное всичко както му заповяда 
Бог: така направи. 
ГЛАВА 7.  
1.  И  рече  Господ  Ною:  Влез  ти  и  всичкий  ти  дом  в  ковчега;  защото 
тебе  видях  праведен  пред  мене  в  този  род.  2.  От  всичките  чисти 
скотове вземи си  по седем, мъжкото и женското му; и от нечистите 
скотове по две, мъжкото и женското му; 3. и от птиците небесни по 
седем,  мъжко  и  женско:  за  да  упазиш  от  тях  семе  по  лицето  на 
всичката земя. 4. Защото още след седем дни аз ще направя да вали 
дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи; и ще изтребя 
от лицето на земята всичко що съществува което съм направил. 5. И 
направи  Ное  всичко  както  му  заповяда  Господ.  6.  А  Ное  беше  на 
шестстотин  години  когато  стана  на  земята  потопът  от  водата.  7.  И 
18 
 влезе Ное, и синовете му, и жена му, и жените на синовете му с него в 
ковчега,  поради  водите  на  потопа.  8.  От  чистите  скотове  и  от 
нечистите скотове, и от птиците, и от всичките гадове които пълзят 
по земята, 9. по две по две влязоха при Ноя в ковчега, мъжко и женско, 
както  заповяда  Бог  Ною.  10.  И  след  седемте  дни  водата  на  потопа 
наваля по земята. 11. В шестстотното лето на Ноевия живот, въ втория 
месец,  в  седемнадесетия  ден  на  месеца,  в  този  ден  се  разпукнаха 
всичките  извори  на  голямата  бездна,  и  небесните  хляби  се 
разтвориха.  12.  И  валя  дъждът  на  земята  четиридесет  дни  и 
четиридесет  нощи.  13.  В  този  истия  ден  влезе  в  ковчега  Ное,  и 
синовете Ноеви, Сим и Хам и Яфет, и жената Ноева, и трите жени на 
синовете  му  наедно  с  тях,  14.  те,  и  всичките  животни  по  вида  си,  и 
всичките скотове по вида си, и всичките гадове що пълзят по земята 
по  вида  си,  всяко  пернато  от  всеки  вид.  15.  И  влязоха  при  Ноя  в 
ковчега по две по две от всяка плът която има дихание на живот. 16. И 
които влязоха, мъжко и женско влязоха от всяка плът, както му беше 
заповядал  Бог;  и  затвори  Господ  ковчега  след  него.  17.  И  държа 
потопът  четиридесет  дни  на  земята;  и  умножи  се  водата  и  подигна 
ковчега,  и  той  се  подигна  над  земята.  18.  И  усиляше  се  водата,  и 
умножаваше  се  много  на  земята;  и  ковчегът  се  носеше  на 
повърхността  на  водата.  19.  И  водата  се  усилваше  твърде  много  на 
земята;  и  покриха  се  всичките  високи  планини  които  бяха  под 
всичкото  небе.  20.  Петнадесет  лакти  по-горе  се  възвиси  водата;  и 
покриха  се  планините.  21.  И  умря  всяка  плът  която  се  движеше  по 
земята, птици, и скотове, и зверове, и всички гадове които пълзят по 
земята,  и  всеки  человек.  22.  Всичко  що  беше  на  сухо,  всичко  което 
имаше дихание на живот в ноздрите си, умря. 23. И изтреби се все що 
съществуваше по лицето на земята, от человек до скот, до гад, и даже 
до  птица  небесна,  и  изтребиха  се  от  земята;  и  остана  само  Ное  и 
19 
 които бяха заедно с него в ковчега. 24. И удържа се водата по земята 
сто и петдесет дни. 
ГЛАВА 8.  
1. И помена Бог Ноя, и всичките животни, и всичките скотове що бяха 
наедно  с  него  в  ковчега;  и  нанесе  Бог  вятър  на  земята,  и  водата 
престана. 2. И затвориха се изворите на бездната и хлябите небесни, и 
спря се дъждът от небето. 3. И оттегляше се водата от земята малко по 
малко;  и  подир  сто  и  петдесет  дни  намаляваше  водата.  4.  И  в 
седемнадесетия ден на седмия месец седна ковчегът върху планините 
Арарат.  5.  А  водата  намаляваше  непрестанно  до  десетия  месец;  и  в 
първия ден на десетия месец появиха се върховете на планините. 6. И 
след  четиридесет  дни  отвори  Ное  прозореца  на  ковчега  що  беше 
направил.  7.  И  изпрати  гарвана,  който  като  излезе  отхождаше  и 
дохождаше доде изсъхна водата от земята. 8. После изпрати гълъба от 
при себе си, за да види да ли е престанала водата от лицето на земята. 
1. И като не намери гълъбът почивка на нозете си, върна се при него в 
ковчега, защото водата беше още по лицето на всичката земя. И той 
простря  ръката  си  и  го  взе,  и  внесе  го  при  себе  си  в  ковчега.  10.  И 
почака други още седем дни, и пак изпрати гълъба из ковчега. 11. И 
върна се при него гълъбът надвечер, и, ето, имаше в устата си лист 
маслинен  щом  откъснат;  и  позна  Ное  че  е  престанала  водата  от 
земята. 12. И почака още други седем дни, и изпрати гълъба; и той се 
не върна вече при него. 13. А в шестстотин и първото лето на Ноевия 
живот,  в  първия  ден  на  първия  месец,  изсъхна  водата  от  земята;  и 
дигна Ное покрива на ковчега и видя, и, ето, бе изсъхнало лицето на 
земята. 14. И в двадесет и седмия ден на втория месец изсъхна земята. 
1.  И говори Бог на Ноя и рече: 16. Излез из ковчега, ти, и жена ти, и 
синовете  ти,  и  жените  на  синовете  ти  с  тебе.  17.  Всичките  животни 
20 
 които  са  с  тебе  от  всяка  плът,  птици,  и  скотове,  и  всичките  гадове 
които пълзят по земята изведи със себе си; и нека се разпространяват 
по  земята,  и  нека  се  плодят,  и  нека  се  умножават  по  земята.  18.  И 
излезе Ное, и синовете му, и жена му, и жените на синовете му с него: 
1.  всичките животни, всичките гадове, и всичките птици, всичко що 
се  движи  по  земята,  според  родовете  си,  излязоха  из  ковчега.  20.  И 
съгради Ное олтар Господу; и взе от всеки скот чист и от всяка чиста 
птица,  и  принесе  всесъжения  на  олтаря.  21.  И  обоня  Господ  ухание 
благовонно;  и  рече  Господ  в  сърдцето  си:  Не  ща  да  прокълна  вече 
земята  зарад  человека,  по  това  че  помишлението  на  человеческото 
сърдце е зло от младостта му: нито ще поразя вече друг път всичко 
що  живее,  както  сторих.  22.  Доде  съществува  земята,  сеяне  и  жетва, 
студ и горещина, лето и зима, ден и нощ няма да престанат. 
ГЛАВА 9.  
1.  И  благослови  Бог  Ноя  и  синовете  му,  и  рече  им:  Плодете  се  и 
множете се, и напълнете земята. 2. И страх и трепет от вас ще бъде 
над всичките животни на земята, и над всичките небесни птици: те, с 
всичко което пълзи по земята, и с всичките морски риби, в ръцете ви 
са предадени. 3. Всичко което се движи и живее ще ви бъде за храна: 
дадох  ви  всичко,  както  зелената  трева.  4.  Месо  обаче  с  живота  му, 
кръвта  му,  да  не  ядете.  5.  И  вашата  кръв,  кръвта  на  живота  ви, 
непременно ще придиря: из ръката на всяко животно ще я придиря, и 
из  ръката  на  человека:  из  ръката  на  всеки  негов  брат  ще  придиря 
живота на человека. 6. Който пролее человеческа кръв, неговата кръв 
от  человек  ще  се  пролее;  защото  по  образу  Божию  направи  Бог 
человека. 7. Но вие плодете се и множете се, разпространявайте се на 
земята, и умножавайте се на нея. 8. И говори Бог Ною и на синовете 
му с него и рече: 9. И, ето, аз поставям моя завет с вас, и с вашето семе 
21 
 подир вас, 10. и с всяко одушевлено животно което е с вас, от птиците, 
от скотовете, и от всичките животни на земята които са с вас, от всяко 
което  е  излязло  из  ковчега,  до  всяко  животно  на  земята.  11.  И 
поставям  с  вас  моя  завет,  че  няма  да  се  изтреби  вече  всяка  плът  от 
водата на потопа; нито ще бъде вече потоп за да запусти земята. 12. И 
рече  Бог: Това е белегът  на  завета  който  аз  поставям между мене  и 
вас,  и  между  всяко  одушевлено  животно  което  е  с  вас,  във  вечни 
родове: 13. поставям дъгата си в облака; и тя ще бъде белег на завета 
между мене и земята. 14. И когато нанеса облак на земята, ще се яви 
дъгата в облака. 15. И ще помена завета си който е между мене и вас, 
и между всяко одушевлено животно от всяка плът; и водата няма да 
стане вече в потоп за да изтреби всяка плът. 16. И дъгата ще бъде в 
облака;  и  ще  я  гледам,  за  да  помня  всегдашния  завет  между  Бога  и 
всяко одушевлено животно от всяка плът която е на земята. 17. И рече 
Бог Ною: Това е белегът на завета който поставих между мене и всяка 
плът  която  е  на  земята.  18.  И  Ноевите  синове  които  излязоха  из 
ковчега бяха Сим и Хам и Яфет; а Хам беше отец на Ханаана. 19. Тези 
тримата бяха синове Ноеви; и от тях се разсеяха человеци по всичката 
земя.  20.  И  начна  Ное  да  работи  земята,  и  насади  лозе.  21.  И  пи  от 
виното, и опи се, и разголи се в шатъра си. 22. И Хам, отец Ханаанов, 
видя голотата на баща си, и каза това на двамата си братя вън. 23. А 
Сим и Яфет взеха една дреха и я туриха на двете си рамена; и отиваха 
заднишком та покриваха голотата на баща  си; и лицата им гледаха 
назад, и голотата на баща си не видяха. 24. А като се изтрезви Ное от 
виното  си,  научи  се  за  онова  което  му  бе  направил  по-младият  му 
син. 25. И рече: Проклет Ханаан: раб на раби ще бъде на братята си. 26. 
И рече: Благословен Господ Бог Симов; и Ханаан да му бъде раб. 27. 
Бог  да  разпространи  Яфета,  и  да  се  насели  в  шатрите  Симови;  а 
Ханаан да му бъде раб. 28. И живя Ное след потопа триста и петдесет 
22 
 години.  29.  И  станаха  всичките  дни  Ноеви  деветстотин  и  петдесет 
години; и умря. 
ГЛАВА 10.  
1.  И  тези  са  родословията  на  Ноевите  синове,  Сима,  Хама,  и  Яфета: 
родиха се и тям синове след потопа. 2. Синовете Яфетови бяха Гомер, 
и Магог, и Мадай, и Яван, и Тувал, и Мосох, и Тирас. 3. А синовете 
Гомерови: Асханаз, и Рифат, и Тогарма. 4. А синовете Яванови: Елиса, 
и  Тарсис,  Китим,  и  Доданим.  5.  От  тях  се  разсеяха  по  островите  на 
народите в земите им, всеки по езика си и по племето си, в народите 
си.  6.  А  синовете  Хамови:  Хус,  и  Мицраим,  и  Фут,  и  Ханаан.  7.  А 
синовете  Хусови:  Сева,  и  Евила,  и  Савта,  и  Раама,  и  Савтека:  а 
синовете Раамови: Шева и Дедан. 8. И Хус роди Нимрода. Той начна 
да става силен на земята. 9. Той  беше силен ловец пред Господа; за 
това  се  говори:  Като  Нимрод,  силен  ловец  пред  Господа.  10.  И 
началото  на  царството  му  бе  Вавилон,  и  Ерех,  и  Акад,  и  Халне  в 
земята Сенаар. 11. Из таз земя излезе в Асирия, и съгради Ниневия, и 
града  Роовот,  и  Халах,  12.  и  Ресен  между  Ниневия  и  Халах  (той  е 
големият  град).  13.  А  Мицраим  роди  Лудимите,  и  Анамимите, 
Леавимите,  и  Нафтухимите,  14.  и  Патрусимите,  и  Каслухимите  (от 
които произлязоха Филистимците), и Кафторимите. 15. А от Ханаана 
се  родиха  Сидон  първородният  му,  и  Хет,  16.  и  Иевусеяните,  и 
Аморейците,  и  Гергесейците,  17.  и  Евеяните,  и  Арукеяните,  и 
Асенеяните, 18. и Арвадците, и Цемарейците, и Аматейците; и после 
се разсеяха Ханаанските племена. 19. И Ханаанските предели бяха от 
Сидон като отхожда някой на Герар до Газа, и като отхожда някой в 
Содом,  и  Гомор,  и  Адма,  и  Цевоим,  до  Лаша.  20.  Тези  са  синовете 
Хамови по племената си, по езиците си, в земите си, по народите си. 
1.   И  на  Сима,  отца  на  всичките  синове  Еверови,  по-стария  брат  на 
23 
 Яфета, родиха се и нему синове. 22. Синове Симови бяха Елам, и Асур, 
и Арфаксад, и Луд, и Арам. 23. А синове Арамови: Уз, и Ул, и Гетер, и 
Маш.  24.  И  Арфаксад  роди  Сала;  а  Сала  роди  Евера.  25.  И  Еверу  се 
родиха  два  сина:  името  на  единия,  Фалек  (разделение),  защото  в 
неговите дни се раздели земята; и името на брата му, Иоктан. 26. А 
Иоктан  роди  Алмодада,  и  Шалефа,  и  Хацармавета,  и  Яраха,  27.  и 
Адорама,  и  Узала,  и  Дикла,  28.  и  Овала,  и  Авимаила,  и  Шева,  29.  и 
Офира, и Евела, и Иовава: всички тези бяха синове Иоктанови. 30. И 
населението  им  беше  от  Меша,  като  отхожда  някой  в  Сефар,  гора 
източна. 31. Тези са синове Симови по племената си, по езиците си, в 
земите си, по народите си. 32. Тези са племената на синовете Ноеви 
по  родовете  им,  в  народите  им;  и  от  тях  се  разсеяха  народите  по 
земята след потопа.